История на Петрич

Петрич е един от старите градове по долината на средна Струма, чиято богата история обхваща повече от две хилядолетия – от тракийската древност, през средновековните битки за свобода, до възраждането и съвремието.

Античността – Хераклея Синтика

В местността Рупите, на 10 km североизточно от днешния град, в подножието на угасналия вулкан Кожух, през IV век пр. Хр. възниква тракийско селище на племето синти. През II век пр. Хр. районът е завладян от римляните, които изграждат добре укрепения град Хераклея Синтика.

Градът съществува до VI век, когато е опожарен при славянските нашествия. Важно уточнение: съвременните археологически проучвания доказват, че няма пряка приемственост между античния град при Кожух и днешния Петрич. Съществува хиатус от няколко века, а най-ранните следи от живот на мястото на съвременния град се появяват едва през X-XI век.

Средновековие и Самуиловата крепост

През 837 г., при хан Пресиян, Петричкият край е присъединен към Първата българска държава. В края на X и началото на XI век земите около Петрич заемат важно военно-стратегическо място в Самуиловата държава.

На 18 km западно от града, в местността Ключ, през 1014 г. се разиграва една от най-трагичните битки в българската история. Цар Самуил е разбит от византийския император Василий II, който заповядва да бъдат ослепени 14 000 български войници. За това деяние той получава прозвището Българоубиец. Днес останките от Самуиловата крепост напомнят за този подвиг и са част от 100-те национални туристически обекта.

През XII-XIV век Петрич се превръща в здрава твърдина – част от укрепителната система на Югозападна България. За това свидетелстват останките от средновековната крепост Гяур калеси, около която първоначално възниква градът.

За първи път Петрич се споменава в писмени извори в грамота на владетелите Йоан и Константин Драгаш от 1376-1377 г., с която подаряват имоти на манастира "Свети Панталеймон" в Света гора.

Под османска власт

Градът попада под османска власт след 1395 г. и е включен в Кюстендилския санджак като център на самостоятелна нахия. През този период Петрич придобива мюсюлмански облик, а българското население се изтегля в планината Огражден.

Османският пътешественик Евлия Челеби посещава Петрич през 1652 г. и описва град с 240 къщи, две махали, джамия, параклис, два хана и една баня. Градът е център на каза с 80 села и има 50 дюкяна.

Петрич е известен преди всичко със селскостопанското си производство: пшеница, ориз, памук, тютюн, афион, плодове и кестени. През периода XVI-XIX век, западно от града, се провежда прочутият Долянски панаир – един от най-големите панаири в европейските владения на Османската империя.

Възраждане и борба за просвета

През Възраждането градът отново променя демографския си облик. Започват да се заселват български фамилии от Огражден, Негушко, Гостиварско и други места.

През 1845 г. руският славист Виктор Григорович пише: "В градчето Петерч е пълно с рушащи се къщи и прекрасни градини. Няма нито църква, нито училище. Ако се вярва на жителите, построяването им не се разрешава от турците."

След публикуването на Хатихумаюна (1856 г.) българите-занаятчии в града се обединяват в два еснафа: кундуро-папукчийски и симидчийско-хлебарски, които се превръщат в мощни български организации.

Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 г., населението на Петрич брои 7190 души, от които 2450 българи, 4600 турци, 40 власи и 100 цигани.

Старият Петрич – бит и архитектура

През XIX век Петрич няма градоустройствен план. Къщите са изградени от груби камъни, споени с кал и слама, гъсто натрупани по двата бряга на река Луда Мара. Приземният етаж служи за склад и обор, а горният – за дом. Мебелировката е проста – стаите са застлани с шарени черги, а по рафтовете са наредени бакърени и глинени съдове.

Васил Кънчов, посетил града през 1891 г., отбелязва: "Непокварената простота на домашната обстановка, чистотата на къщята и простодушните обноски на домакините ми направиха насякъде най-добро впечатление."

Освобождение и нов път

През 1912 г. по време на Балканската война Петрич е освободен от османско владичество. А през 1913 г., след Междусъюзническата война, градът се превръща в нов дом за хилядите българи, прокудени от Егейска и Вардарска Македония. Тази бежанска вълна донася със себе си душевност и традиции, които се сливат с местната култура.

От 1920 до 1934 г. Петрич е окръжен град, което засилва неговото административно и икономическо значение в региона.